История за детските тайни

Имало едно време...е не преди много време,но все пак:) ...имало две деца...деца ,чиято съдба се отнесла жестоко с тях...всеки носел свойте тайни,страхове,малки радости..Тези деца бяхме аз и ти...
Все още пазим детското в себе си поне един с друг...все още сме чисти и невинни,въпреки лошата шега ,която ни изигра съдбата...все още сме честни като децата...все още се радваме на жаркото слънце ,чиито лъчи ни носят добрината...все още лежим на онази пъстро зелена полянка с разперени ръце...все още се радваме на белия сняг,който ни носи надеждата,че все още е останало нещо добро в нас...надяваме се по детския наивен начин,че отнасяйки се добре с другите ще получим добро...очите ни още са широко отворени,но пълни със сълзи ,гледайки какво се случва по света и не разбирайки какъв е този абсурд в който живеем...
Спомняш ли си онази ранна утрин ,когато се появих на вратата ти обляна във горещи, горчиви сълзи,а ти сънено ме погедна с детските си очи и просто ме прегърна и ми каза "Благодрая ти...Радвам се ,че най-накрая се прибра у дома" направи ми кафе и говорихме цял ден и цяла нощ ,изгубили представа за времето...въпреки,че тъжната луна беше покрила небето тогава в душата ми изгря най-доброто слънце...
Помниш ли онези месеци в който не бяхме разменяли и думичка...в които не бяхме виждали детските си очи...и тогава чух звън на телефон и още преди да видя името почуствах ,че си ти,още преди да чуя гласа ти знаех ,че нещо не е наред...Помниш ли говорихме с часове...говорихме и плакахме...аз плачех с теб...болеше ме ,че трябва още да страдаш...не понасях това...Тогава ти казах,че си всичко за мен,че не само си приятел ,а и моето семейство,моето сърце..а ти ме накара да млъкна...знаеше какво искам да ти кажа и когато млъкнах сякаш беше в главата ми и допродължи моите думи...
Помниш ли на следващия ден аз просто лежах на и се препичх на слънце на страхотен басейн,гледайки морето...тогава се почуствах виновна,че не съм до теб и немога д ати помогна...обадих ти се отново говорихме с часове...ти щеше да извършиш най-голямата глупост в животта си и аз ти казах,че се прибирам и ако трябва ще ходя 500-600 километра пеша ,но ще се прибера...ти не ми позволи ...
Знам ,че заради тази доброта и любов,която изпитваме сърцата ни сега кървят със страшна сила,защото въпреки това ,което сме много малко хора си направиха труда да ни опознаят,да ни приемат и не получихме любов от любимите си хора ...любов за която така силно жадувахме и любов ,която все още не получаваме...И въпреки всичко искам да знаеш колко многоо те обичам и винаги ще те обичам мое мъничко чувече :) Пожелавам си и за двамата да останем все така чисти и невинни ,но и д аполучим онази толкова мечтана любов ,за която мечтаем от векове :)

Магия

Днес тя лежеше в леглото...щорите бяха дръпнати за да могат да пропускат меките кадифени лъчи по тялото й...някъде там работеше печка,отпращаща топлия въздух право в голото й тяло...Тя лежеше и си мислеше...Мислеше за него,бъпреки че той се беше облегнал на една ръка точно до нея и тя гледаше всяко едно мъночко пулсиращо мускулче по перфектното му тяло...вслушваше се във всяка една дума,която той произнесеше...гледаше невероятните му очи,които я караха да губи контрол дори върху мислите си...Всяка една страстна целувка,всяка една силна прегръдка,всяко едно безумно докосване я побъркваше и тя затъваше все по-надълбоко и по-надълбоко...Тя беше спокойна...чувстваше се сигурна в неговите ръце...чувставаше се желана...но все пак в главата й продължаваха да нахълтват мисли за които не искаше дори да си помисли...да не говорим ако станат реалност...Мислеше си най-вече какво се крие отвъд онези прекрасни очи,отвъд целувките и прегръдките и думите...Тя искаше не само да вниква в тялото му,но и в мислите и сърцето му...Тя знаеше ,че ще види нещо невероятно,но той се беше обвил с една загадъчност-на моменти дразнеща,на моменти плашеща,но и в същото време любопитна,интригуваща...Странно тя искаше да се събуди поне една слънчева сутрин в неговото легло...само една единствена сутрин и да запази очарованието на обаятелния му образ във влюбеното си съзнание..Искаше да наблюдава своя мъж...искаше да види всяко едно познато кътче от лицето и тялото му...искаше да се любят цяла сутрин и пак,и пак , и пак...Искаше той да трепери пред нея...да умира за нея...Тя искаше да запечати образа си в главата му завинаги...Искаше да я погледне по онзи неговият начин на който тя никога не устоява и се предава в ръцете му като малко дете...Тя искаше Него...А Той дали искаше Нея по същия този начин?!?