История за детските тайни

Имало едно време...е не преди много време,но все пак:) ...имало две деца...деца ,чиято съдба се отнесла жестоко с тях...всеки носел свойте тайни,страхове,малки радости..Тези деца бяхме аз и ти...
Все още пазим детското в себе си поне един с друг...все още сме чисти и невинни,въпреки лошата шега ,която ни изигра съдбата...все още сме честни като децата...все още се радваме на жаркото слънце ,чиито лъчи ни носят добрината...все още лежим на онази пъстро зелена полянка с разперени ръце...все още се радваме на белия сняг,който ни носи надеждата,че все още е останало нещо добро в нас...надяваме се по детския наивен начин,че отнасяйки се добре с другите ще получим добро...очите ни още са широко отворени,но пълни със сълзи ,гледайки какво се случва по света и не разбирайки какъв е този абсурд в който живеем...
Спомняш ли си онази ранна утрин ,когато се появих на вратата ти обляна във горещи, горчиви сълзи,а ти сънено ме погедна с детските си очи и просто ме прегърна и ми каза "Благодрая ти...Радвам се ,че най-накрая се прибра у дома" направи ми кафе и говорихме цял ден и цяла нощ ,изгубили представа за времето...въпреки,че тъжната луна беше покрила небето тогава в душата ми изгря най-доброто слънце...
Помниш ли онези месеци в който не бяхме разменяли и думичка...в които не бяхме виждали детските си очи...и тогава чух звън на телефон и още преди да видя името почуствах ,че си ти,още преди да чуя гласа ти знаех ,че нещо не е наред...Помниш ли говорихме с часове...говорихме и плакахме...аз плачех с теб...болеше ме ,че трябва още да страдаш...не понасях това...Тогава ти казах,че си всичко за мен,че не само си приятел ,а и моето семейство,моето сърце..а ти ме накара да млъкна...знаеше какво искам да ти кажа и когато млъкнах сякаш беше в главата ми и допродължи моите думи...
Помниш ли на следващия ден аз просто лежах на и се препичх на слънце на страхотен басейн,гледайки морето...тогава се почуствах виновна,че не съм до теб и немога д ати помогна...обадих ти се отново говорихме с часове...ти щеше да извършиш най-голямата глупост в животта си и аз ти казах,че се прибирам и ако трябва ще ходя 500-600 километра пеша ,но ще се прибера...ти не ми позволи ...
Знам ,че заради тази доброта и любов,която изпитваме сърцата ни сега кървят със страшна сила,защото въпреки това ,което сме много малко хора си направиха труда да ни опознаят,да ни приемат и не получихме любов от любимите си хора ...любов за която така силно жадувахме и любов ,която все още не получаваме...И въпреки всичко искам да знаеш колко многоо те обичам и винаги ще те обичам мое мъничко чувече :) Пожелавам си и за двамата да останем все така чисти и невинни ,но и д аполучим онази толкова мечтана любов ,за която мечтаем от векове :)

Магия

Днес тя лежеше в леглото...щорите бяха дръпнати за да могат да пропускат меките кадифени лъчи по тялото й...някъде там работеше печка,отпращаща топлия въздух право в голото й тяло...Тя лежеше и си мислеше...Мислеше за него,бъпреки че той се беше облегнал на една ръка точно до нея и тя гледаше всяко едно мъночко пулсиращо мускулче по перфектното му тяло...вслушваше се във всяка една дума,която той произнесеше...гледаше невероятните му очи,които я караха да губи контрол дори върху мислите си...Всяка една страстна целувка,всяка една силна прегръдка,всяко едно безумно докосване я побъркваше и тя затъваше все по-надълбоко и по-надълбоко...Тя беше спокойна...чувстваше се сигурна в неговите ръце...чувставаше се желана...но все пак в главата й продължаваха да нахълтват мисли за които не искаше дори да си помисли...да не говорим ако станат реалност...Мислеше си най-вече какво се крие отвъд онези прекрасни очи,отвъд целувките и прегръдките и думите...Тя искаше не само да вниква в тялото му,но и в мислите и сърцето му...Тя знаеше ,че ще види нещо невероятно,но той се беше обвил с една загадъчност-на моменти дразнеща,на моменти плашеща,но и в същото време любопитна,интригуваща...Странно тя искаше да се събуди поне една слънчева сутрин в неговото легло...само една единствена сутрин и да запази очарованието на обаятелния му образ във влюбеното си съзнание..Искаше да наблюдава своя мъж...искаше да види всяко едно познато кътче от лицето и тялото му...искаше да се любят цяла сутрин и пак,и пак , и пак...Искаше той да трепери пред нея...да умира за нея...Тя искаше да запечати образа си в главата му завинаги...Искаше да я погледне по онзи неговият начин на който тя никога не устоява и се предава в ръцете му като малко дете...Тя искаше Него...А Той дали искаше Нея по същия този начин?!?

:) Мечта (:

От доста време не бях писала в моя любим електронен приятел и мисълта ,че в момента го правя ужасно много ме радва...някак си се чувствам пълноценна,което доста рядко се случва,но както и да е няма да си използвам любимото приятелче като тъй нареченото "кошче за душевни отпадъци"...не и днес:)...Доста промени настъпиха в живота ми-кои добри и кои не,но важното е че се случиха...мм днес си мислех за нещо многоооо красиво:Блестящо,ослепяващо слънчево слънце...дълга плажна линия изпълнена с най-блестящия,мек и топъл пясък...един безкраен залез...спокойствие,можещо да вбеси и най-спокоиния човек,но не и мен...приятния не натрапващ се лек шум на величествените вълни...и тогава осъзнах,че точно там искам да съм и искам всеки един момент да прекарам в една такава малка приказчица...

.........

Темата не е много приятна,но това е една мъничка...всъщност безкрайно голяма болка,която не спира да ми разкъсва сърчицето...а именно това ,че загубих най-добрия си приятел по най-бруталния нелеп начин...Момчето което ми подари първото цвете-бяла роза-и то ей така без повод просто за да ми покаже колко много ме ценял...Момчето което виждаше в онова момиче с кофти характера и отвращаваща външност...виждаше най-красивите очи...момчето което ми подари залеза...момчето което обожаваше да ме слуша как пея дори когато гърлото ме болеше и звучах като гарга,която се дере...момчето което не се ядосваше когато го омацвах целия с торта или китайско...момчето което ме гледаше с възхищение не само когато бях добре облечена и нагримирана ,а и когато бях болна,пияна или токущо ставаща от най-лошия си кошмар...момчето,което четеше произведенията ми и гледаше сериозно на тях ,а не с присмешка както всички останали...момчето което вярваше в мен дори когато кроях най-смехотворните си планове...Момчето което гледаше вътре в мен...момчето което се вслушваше отвъд думите ми...Това момче си ти Наско...Надявам се сега да си на по-добро място,където да те обичат и ценят много и на място на което човешката ръка неможе да те нарани...Обичам те!!!Почивай в мир мой скъпи незаменим приятелю!!! ОБИЧАМ ТЕ!!!

Леко носталгично

Ахх този слънчо как ми липсва понякога вече няма с кого да си говоря нормално ма щом се налага аз съм за доброто образование пък момчето си е много разумно и му се възхищавам ма понякога ме наляга носталгията напоследък не влиза в скайп ,не пише дори в блога си и ми е едно такова самотно...Боже колко време мина...а колко време остава...Абе слънчо днеска за пореден път се замислих когато дойде деня когато се прибереш и се видим ми е много интересно и винаги ми е било каква ще е първата реакция,първото чувство...сущото е като с мойта мацка от Бургас с нея вече една година сме така и двете изгаряме от нетърпение вече,но и тва време ще дойде :)

Някъде

Мотая се някъде в дълбоките ,объркани дебри на сърцето си...седя си и си говоря с него за днешния край ,който беше провокиран от желанието ми,но ми донесе и малка тъга,но въпроса е Защо?!? ...Дали защото като цяло не обичам края или защото се чувствам така самотна и защото никой неможе да ми грабне сърцето ,ума и погледа до такава степен ,че да ми излезнат звездички посред бял ден-тези прословути звездички...
Свободата за мен лично е хубаво нещо...имам набор от разнообразие,спокойствие и мога да си върша работата като хората,но от друга страна понякога ми се иска да се влюбя и да усетя това невъобразимо чувство...аз съм си малко противоречива личност като цяло,което 90% от хората доста ги сущава аз съм си и 2те крайности взети заедно
Напоследък няма много свободно време ,но се надявам ,че другата седмица бих могла да се отдам на повече творческа дейност тук :))

Край...Начало

Отново съм на финала на поредната несполучлива връзка в живота ми и странно,но дори немога да се ядосам все ми е едно...даже на моменти ми е радостно ,защото приемам ,че започва нещо ново ,но пък идва и страха от неизвестното...Чудя се кога ли ще дойде онзи ...перфектният,създаден точно за мен мъж...На мойте години повечето хора са се влюбвали и на мен ми се иска за да видя какво е чуството да си напълно отдаден на някого..Чуствам се странно,но много добре :))