.........

Темата не е много приятна,но това е една мъничка...всъщност безкрайно голяма болка,която не спира да ми разкъсва сърчицето...а именно това ,че загубих най-добрия си приятел по най-бруталния нелеп начин...Момчето което ми подари първото цвете-бяла роза-и то ей така без повод просто за да ми покаже колко много ме ценял...Момчето което виждаше в онова момиче с кофти характера и отвращаваща външност...виждаше най-красивите очи...момчето което ми подари залеза...момчето което обожаваше да ме слуша как пея дори когато гърлото ме болеше и звучах като гарга,която се дере...момчето което не се ядосваше когато го омацвах целия с торта или китайско...момчето което ме гледаше с възхищение не само когато бях добре облечена и нагримирана ,а и когато бях болна,пияна или токущо ставаща от най-лошия си кошмар...момчето,което четеше произведенията ми и гледаше сериозно на тях ,а не с присмешка както всички останали...момчето което вярваше в мен дори когато кроях най-смехотворните си планове...Момчето което гледаше вътре в мен...момчето което се вслушваше отвъд думите ми...Това момче си ти Наско...Надявам се сега да си на по-добро място,където да те обичат и ценят много и на място на което човешката ръка неможе да те нарани...Обичам те!!!Почивай в мир мой скъпи незаменим приятелю!!! ОБИЧАМ ТЕ!!!