Леко носталгично

Ахх този слънчо как ми липсва понякога вече няма с кого да си говоря нормално ма щом се налага аз съм за доброто образование пък момчето си е много разумно и му се възхищавам ма понякога ме наляга носталгията напоследък не влиза в скайп ,не пише дори в блога си и ми е едно такова самотно...Боже колко време мина...а колко време остава...Абе слънчо днеска за пореден път се замислих когато дойде деня когато се прибереш и се видим ми е много интересно и винаги ми е било каква ще е първата реакция,първото чувство...сущото е като с мойта мацка от Бургас с нея вече една година сме така и двете изгаряме от нетърпение вече,но и тва време ще дойде :)