Ужасно търпелива тя седеше в жестокото задръстване,слушайки любимите си тракове и мислейки тъй отчаяно за най-красивия мъж,който срещна снощи на партито на най-добрата си приятелка. Тя беше изучила всеки мъничък детайл-като започнем през номера на обувките,продължим през факта,че косата му беше перфектно оформена (сигурно му е отнело векове за да се справи така блестящо) и свършим с малката сладка тръпчинка,която се появяваше всеки път когато той се усмихне,а повярвайте той го правеше често,което между другото си е голям плюс. Преминавайки отново и отново в приятното поле на спомените си -през всичките разговори,погледи-тя беше разбрала ,че този мъж притежава всичко,което й беше нужно.
Тя беше от жените,които знаят много добре какво искат от живота,но не бяха много сигурно в подхода към постигането на целта си-в нея имаше нотка на онова чуство "срамежливост",което съм сигурна,че ще е последното,което ще си помислите за нея ако я видите. Всъщност тя наистина не беше срамежлива...освен когато ставаше въпрос за мъжете в живота й...особено за тези ,които щяха да заемат целият й живот...или в повечето случай само тя така си мислеше.Е да ,тя си има и доста изисквания,но измежду тях нямаше нищо неизпълняемо. Тя търсеше интелигентен мъж с изразително чувство за хумор,защото нещото което й липсваше ужасно много беше смеха й...също искаше да бъде единствена за него,уважавана като човек най-вече.
Когато видя този мъж тя усети странното чувство в стомаха си,което никога не беше усещала и някак си усети че това е нейното момче.
Той-млад,добре възпитан,блестящо изглеждащ,сладко чувство за хумор,деликатен,но и прям,излъчващ физическа и психическа сила,свободен..перфектен-той седеше някъде там и чакаше именно нея.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар