Днес си мислех за края...той винаги така или ина4е идва...Толкова 4есто си казваме "Мамка му нека сварши вси4ко това" независимо дали е в работата,у4илището или връзката ни оба4е с идването на края ако е предвидим разбира се запо4ваме да си мислим колко ни е добре и как даваме вси4ко за да си останем там където сме сега на старото,познато местенце...С иджането на края ние разбираме 4е идва онова непознатото,което ни изправя пред нови проблеми и ситуаций за разрешаване...Говоря за този край и усещам онази мъни4ка,но достатъ4но болезнена рана, която се намества в сърцето ми за да ми напомни да слезна от облаците и да се подготвя за непознатото което никак не оби4ам...
P.S. :Горещo препоръ4вам момента да се изживява когато му е времето,а не после да си блъскаме главите и да се питаме "защо" :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар