Леко носталгично

Ахх този слънчо как ми липсва понякога вече няма с кого да си говоря нормално ма щом се налага аз съм за доброто образование пък момчето си е много разумно и му се възхищавам ма понякога ме наляга носталгията напоследък не влиза в скайп ,не пише дори в блога си и ми е едно такова самотно...Боже колко време мина...а колко време остава...Абе слънчо днеска за пореден път се замислих когато дойде деня когато се прибереш и се видим ми е много интересно и винаги ми е било каква ще е първата реакция,първото чувство...сущото е като с мойта мацка от Бургас с нея вече една година сме така и двете изгаряме от нетърпение вече,но и тва време ще дойде :)

Някъде

Мотая се някъде в дълбоките ,объркани дебри на сърцето си...седя си и си говоря с него за днешния край ,който беше провокиран от желанието ми,но ми донесе и малка тъга,но въпроса е Защо?!? ...Дали защото като цяло не обичам края или защото се чувствам така самотна и защото никой неможе да ми грабне сърцето ,ума и погледа до такава степен ,че да ми излезнат звездички посред бял ден-тези прословути звездички...
Свободата за мен лично е хубаво нещо...имам набор от разнообразие,спокойствие и мога да си върша работата като хората,но от друга страна понякога ми се иска да се влюбя и да усетя това невъобразимо чувство...аз съм си малко противоречива личност като цяло,което 90% от хората доста ги сущава аз съм си и 2те крайности взети заедно
Напоследък няма много свободно време ,но се надявам ,че другата седмица бих могла да се отдам на повече творческа дейност тук :))

Край...Начало

Отново съм на финала на поредната несполучлива връзка в живота ми и странно,но дори немога да се ядосам все ми е едно...даже на моменти ми е радостно ,защото приемам ,че започва нещо ново ,но пък идва и страха от неизвестното...Чудя се кога ли ще дойде онзи ...перфектният,създаден точно за мен мъж...На мойте години повечето хора са се влюбвали и на мен ми се иска за да видя какво е чуството да си напълно отдаден на някого..Чуствам се странно,но много добре :))

С тия две същества нямам снимки,но се надявам скоро да имам :)

Малко снимков материал на ценните човечета

:-|

Днеска много се замислих за възможностите които съм изпуснала пак заради този същия филм...Та сега можеше да съм във Франция и да си живея живота и да си пея или пък шях да се снимам във филми,но уви аз подсъзнателно избрах нормалния живот и така да се каже послушах разума си,но сега точно в този момент съм пуснала сърцето си с което не си бях говорила отдавна и то ме натъжи като ми каза.че е сърдито за дето не съм го била слушала никога....сега точно сега искам да направя нещо диво,откачено без да мисля за последствията просто искам да изживявам всеки миг сега,защото винаги след това съжалявам...Уви аз нали съм си тъпо и упорито хиляди пъти сгреших тоя разум,който ми създаде толкова ужасно много преразсъдъци и пак не взимах мерки...не че сега мога да взема,но поне си дадох ясна сметка за много проблеми и за тези възможности,които изпуснах-нека да уточня ,че не става въпрос за пари,а за преживявания и чувства,толкова уникални всяко за себе се,че ме хваща яд за красотата ,която създават те.

И така това филмче ме научи на доста ценни неща...сигурно ще ви се стори смешно...много добре знам ,че това е филм,но....филм по действителен случай, който всъщност ни дава много реална преценка за тая кофти действителност в която си живуркаме...отнемат бъдещето ни,след това ни натикват на най-отвратителното място,където за да оцелеем трябва да се превърнем в престъпници...като станем такива се борим за справедливост с всички средства било то законни или не за да стигнем до истината и до хората,които са ни причинили всичко това...убийства,грабежи...хиляди отнети и пропилени животи...накрая цялата тъжна ситуация се утежнява със загубата на приятелите ти тези които винаги винаги са били до теб и са ти помагали...идва отмъщението най-вече за тях след това и за самите нас...Просто не е честно!!!

Бригадири

Вчера гледах предпоследната серия на култувия руски филм "Бригада" и бях ужасно тъжна след края...можеби седях половин час ,мислейки за хората и техните взаимоотношения...в тфа филмче се разказва за едно добро хлапе,което лоши хора натопяват в убийство...той успява да се измъкне благодарение на верните си приятели,които остават с него до края,но погубва целия си живот и всичките му мечти отиват на вятъра...и в тази въпросната предпоследна серия двамата му най-добри приятели на това хлапе ги убиват...какъо и да е мисълта ми беше ,че ме накара да се замисля за приятелите колкото и банално да звучи,но те са си част от нашия живот...Замислих се колко ценни хора имам до себе си и мисля да напиша по едно изречение за всеки един от тях,защото искам по някакъв начин да им благодаря и това е най-малкото ,което мога да направя за тях...пиша ги разбъркано и да не се сърдите просто както ми изникнат имената в главата.
1-Мойта мацинка Лилито-страшен човек,изклучително добър приятел...Прост пример: Бяхме скарани 1 година и въпреки че си знаехме всичките кирливи ризи никоя не каза нищо лошо по адрес на другата
2-Слънцето Стилянчо (мойта тръбичка и тупалка )- много многооо ценно човече за тия 5 години дето се познаваме веднъж не сме се спречкали и много сме си се подкрепяли...Той ми е гласа на сърцето
3-Мойта принцеска Маги-уважение,привързаност,взаимопомощ и огромна любов-това са думичките ,които най-точно описват приятелството ни
4-Съседчето Луиза-много ми е помагала,благодарение на нея много съм се променила,голяма близост като с №1
5-Слънчоооооо-Владитоо е човека ,който донесе доброто в мойта душичка и ме научи на много полезни нещица и винаги го слушкам...много го уважавам защото мога да му разкажа всичко до най-малката незначителна подробност без да си помисля "Той сигурно ще си помисли еди какво си"
6-Мойто милоо Стейсииии-голяма душичка ми е ,най-милото добро същество на света

Ами май е това просто искам да им кажа на всичките едно огромно безкрайно ОБИЧАМ ВИ и БЛАГОДАРЯ ЧЕ ВИ ИМА !!!!

Fairy Tale~1!

Ужасно търпелива тя седеше в жестокото задръстване,слушайки любимите си тракове и мислейки тъй отчаяно за най-красивия мъж,който срещна снощи на партито на най-добрата си приятелка. Тя беше изучила всеки мъничък детайл-като започнем през номера на обувките,продължим през факта,че косата му беше перфектно оформена (сигурно му е отнело векове за да се справи така блестящо) и свършим с малката сладка тръпчинка,която се появяваше всеки път когато той се усмихне,а повярвайте той го правеше често,което между другото си е голям плюс. Преминавайки отново и отново в приятното поле на спомените си -през всичките разговори,погледи-тя беше разбрала ,че този мъж притежава всичко,което й беше нужно.
Тя беше от жените,които знаят много добре какво искат от живота,но не бяха много сигурно в подхода към постигането на целта си-в нея имаше нотка на онова чуство "срамежливост",което съм сигурна,че ще е последното,което ще си помислите за нея ако я видите. Всъщност тя наистина не беше срамежлива...освен когато ставаше въпрос за мъжете в живота й...особено за тези ,които щяха да заемат целият й живот...или в повечето случай само тя така си мислеше.Е да ,тя си има и доста изисквания,но измежду тях нямаше нищо неизпълняемо. Тя търсеше интелигентен мъж с изразително чувство за хумор,защото нещото което й липсваше ужасно много беше смеха й...също искаше да бъде единствена за него,уважавана като човек най-вече.
Когато видя този мъж тя усети странното чувство в стомаха си,което никога не беше усещала и някак си усети че това е нейното момче.
Той-млад,добре възпитан,блестящо изглеждащ,сладко чувство за хумор,деликатен,но и прям,излъчващ физическа и психическа сила,свободен..перфектен-той седеше някъде там и чакаше именно нея.

...

Днеска бях решила да си довърша от миналата вечер ,но ме ядосаха малко и немога да си събера много много мислите...Яд ме е на повечето хора ,които са потънали в този така обладаващ ни материален свят...мамка му един бал неможе да си оправиме имам чуството че гащите немогат да си дигнат,а някой балъци като мене обикалят по 5 часа да тарсят дискотечка мръзнат по спирките,надуват си сметките на телефоните и сега са болни,но щом въпроса опре до пари всички нямат вазможност и вече това в което са били сигурни,дори без да видят се отказват и не им харесва...е мамка му не ги разбирам как стават тез неща...

Fairy Tale ~ 1

Беше 7 сутринта и тя усети как меката топлина на слънцето галеше тялото й и премрежваше нежният й поглед,неразкриващ красивите котешки очи с цвят на ароматно сутрешно кафе.

Млада,амбициозна и необвързана тя беше застанала до огромния прозорец,който разкриваше най-изумителната гледка към красив,добре аранжиран парк зад който се издигаше не много висока планина.Устните й се бяха впили нежно в чашата кафе без което тя неможеше да започне своя натоварен ден,погледа й беше впит някъде там,където се криеха най-съкровенните й мечти и желания.Тя остана така в продължение на няколко минути.Изведнъж резкия,заглушаващ звън на телефона я извади от това блаженно състояние в което беше потънала. След минути тя беше взела сутрешния си душ (също нещо без което неможеше да започне денят й) ,бе сложила черния кариран костюм,който правеше тялото й още по-перфектно,изваивайки всяка частица от нея и потегли на път към работа.

Sober

I don't wanna be the girl who laughs the loudest...Or the girl who never wants to be alone...I don't wanna be that call at 4 o'clock in the morning'...Cause I'm the only one you know in the world that won't be home.... The sun is blindingI stayed up again....Oh, I'm finding That's not the way I want my story to end...I'm safe up high, Nothing can touch me...Why do I feel this party's over?No pain inside....You're my protection...But how do I feel this good sober?I don't wanna be the girl that has to fill the silence.. The quiet scares me 'cause it screams the truth...Please don't tell me that we had that conversation' Cause I won't remember, save your breath 'cause what's the use? The night is calling...And it whispers to me softly, "come play"I am falling...And if I let myself go, I'm the only one to blame....I'm safe up high, Nothing can touch meBut why do I feel this party's over?No pain inside...You're like perfectionBut how do I feel this good sober?Comin' down, comin' down, comin' down,Spinnin' round, spinnin' round, spinnin' roundLooking for myself,SoberComin' down, comin' down, comin' down,Spinnin' round, spinnin' round, spinnin' roundLooking for myself,SoberWhen it's good, then it's goodIt's all good 'till it goes bad'Till you try to find the you that you once hadI have heard myself cry, never again!Broken down in agonyJust trying to find a friend...I'm safe up high, Nothing can touch me...Why do I feel this party's over?WhoahhhNo pain insideYou're like perfectionBut how do I feel this good sober...I'm safe up high, nothing can touch me...Why do I feel this party's over?Why do I feel this party's over?No pain inside, you're like perfection...But how do I feel this good sober?Why do I feel this party's over?Will I ever feel this good sober?

Имало едно време...

Моми4е,което не се бояло да вкуси от живота и да вземе вси4ко ,което и се предлага...Тя била силна,амбициозна,интелигента и забавна...Притежавала вси4ките благословии ,които може да иска някои,но уви този тъй жадуван от нея живот и изиграл много лоши шеги,но тя била силна и умна и не се давала лесно и приемала всеки спъващ я камък като поредното предизвикателство отправено към нея и губейки много ценни неща тя полу4ила много ценни уроци от живота...Но сега това моми4е седи в тъмната стая,слушайки класи4еска музика или по то4но Бах,който да успокоява бурния й нрав и също онази изгарящата рана в мъни4кото й сър4ице,което всъщност беше доста голямо...и така тя седеше пред прозореца,взирайки се в красотата на малките неща,които тя никога не забравяше и все пак оставаше скрита за вси4ки в мрака,защото никой не искаше да я види...да погледне отвъд мрака за да разкрие изяществото й...никой не я искаше....

И когато дойде края...

Днес си мислех за края...той винаги така или ина4е идва...Толкова 4есто си казваме "Мамка му нека сварши вси4ко това" независимо дали е в работата,у4илището или връзката ни оба4е с идването на края ако е предвидим разбира се запо4ваме да си мислим колко ни е добре и как даваме вси4ко за да си останем там където сме сега на старото,познато местенце...С иджането на края ние разбираме 4е идва онова непознатото,което ни изправя пред нови проблеми и ситуаций за разрешаване...Говоря за този край и усещам онази мъни4ка,но достатъ4но болезнена рана, която се намества в сърцето ми за да ми напомни да слезна от облаците и да се подготвя за непознатото което никак не оби4ам...

P.S. :Горещo препоръ4вам момента да се изживява когато му е времето,а не после да си блъскаме главите и да се питаме "защо" :)

Размисли и страсти :)

Днес много си мислих по въпроса как вси4ки уж много добре знаели какъв е живота,как да се справят в дадената ситуация и установих 4е всъщност никой не си дава реаална сметка за нещата,залъгваме се 4е следващия път ще бъде по-разли4но...оба4е тези неща май остават само в главата ни и всеки ги знае,но всъщност никой не ги прилага на практика...незнам на какво се отдават тези неща дали е на самоувереност,инат или просто страх от непознатото ,който 4есто отри4аме оба4е вси4ки гледат с едно огромно недоверие към мисълта да пробват да действат по разли4ен на4ин,мислейки си 4е ще изгубят нещо много "скъпо" ина4е...Глупаво ,но факт натам со4ат наблюденията ми...Напоследък ме удря поне веднъж дневно едно такова реалисти4но схващане за нещата от живия живот и се радвам 4е това се слу4ва,защото поглеждам на нещата с друго око,превръщам се в друг 4овек и гледам реалното си Аз което е заело място в мен или по то4но в 90% от мен и ми става малко смешно на наивността,заблужденията,игри4ките и вси4ко останало което правя,казвам или си мисля...Наистина отвън нешата изглеждат съвсем разли4но и горещо съветвам по възможност и вас от време на време да ви удрят такива прозрения за да се видите отвън и да вземете наи-възможното правилно и реалисти4но решение за вашият живот!!!!

Just Me

Сърце. Жена. Тъмнина. Дъно. Улица. Сълза. О4и. Мисъл. Мъж. Книга. Филм. 4увство. Ден. Мрак. Сладко. Телефон. Звън. Мъка. Лист хартия...Писалка. История.

Somewhere...Anywhere

Is it real or just another crush...This is the question for this moment !!! Future...Past...or Present...where